Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.06.2010 23:35 - Числата на Вселената - Произход на науката за числата
Автор: jonkotzonev Категория: Други   
Прочетен: 1592 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 24.06.2010 23:38


 Интересно е, че във всяка митология има мит за сътворяването на света, както и могъща вяра в последователността му. Именно от тази последователност се е появила и вярата в числата и в тяхната сила. Хората вярвали, че във вселената всичко се повтаря в една и съща последователност и ако ние знаем тази последователност ще можем да гадаем бъдещето. Древните мъдреци постоянно следели случващите се събития и ги отбелязвали създавайки тяхната митология. В началото например хората забелязали, че се стъмва през точно определено време и че след тъмнината винаги следва светлина,  жените раждат за едно и също време отрочетата си, храната е изобилна на определени интервали от време и т.н.  Общо взето първото и най-голямо откритие на човека било именно цикличността на нещата. Другото, което древните забелязали е, че настъпването на всеки нов ден си прилича т.е. случва се по един и същи начин – този механизъм те нарекли сътворение... Хората смятали, че господ създава света всяка сутрин и го унищожава всяка вечер. Именно това откритие е в основата на всички митове за сътворението на света – това е и причината всички те да си приличат.

                Древните били изключително любопитни и наблюдателни хора. Те дълго време съзерцавали небето и света около тях с надеждата да разберат, какъв е божествения план. Именно за това те отразявали всички събития. Така например всеки древен мъдрец знаел с абсолютна точност всички явления случващи се около него предварително. Например знаел кога слънцето ще се появи над хоризонта, от коя страна ще дойде, къде ще залезе и как ще се движи през деня. Древният мъдрец знаел също,  че именно слънцето е това, което създава света, тъй като, когато него го няма света е тъмен. Именно слънцето бил и първият Бог, то било причината за всички неща. Ето за това най-древните общества отбелязвали Слънцето като първият или казано на сегашен език то било олицетворението на числото едно. До ден днешен в Астрологията и Нумерологията числото 1 е числото, с което се отбелязва Слънцето. Слънцето се свързвало с живота, надеждата, топлината, първопричината за всички неща. Така се появило числото 1. Това е и най-древното число, както и един от първите символи. Древните дори преди да имат писменост отбелязвали с точка, числото едно, защото наподобявала слънцето. Древните знаели, че когато точката е на небето всичко ще бъде наред. Когато слънцето се отдалечавало ставало студено, а когато било близо ставало топло. Хората знаели, че когато слънцето е близо земята е плодородна, а когато е далеч не. Всяка вечер се молели слънцето да се завърне, а сутрин го посрещали с възторг. Когато Слънцето било далеч, се молели да се приближи, а когато било близо до тях се радвали и правели празници на Слънцето. Дори хищните зверове не нападали древните, когато Слънцето било на небето, затова те считали, че то ги пази.

                Второто нещо, което се натрапвало на древните било Нощта. Това било стряскащо време. Много от тях измирали именно тогава, изядени от хищни животни. Така се появило и числото 2, което древните отбелязвали с две точки. И до ден днешен в Нумерологията и Астрологията числото 2 е число и на Луната. Двойката се свързвала с тъмните сили, злото, опастността и т.н. Дори в старите времена двете точки или числото 2 било символ за опасност и тревога.

                И така първите появили се числа били 1 и 2, те са най-древните числа и са свързани с цикличността. Още в най-стари времена забелязали, че след числото 1 неизменно следва числото 2. Т.е. след Ден следва Нощ; след топло студено; след плодородие глад и т.н. Древните разделили всичко на тези две числа. Такъв бил и древният календар. Мъдреците знаели, че след плодородието и изобилието на храна ще последва глад и затова през периода на 1 те събирали храна и я складирали за периода на 2. Също така древните считали, че Бог и Човек имат особена връзка на вземане и даване, за това смятали, че след като Господ работи за тях през периода на 1, то те трябва да работят за Бог през периода на 2. Същата закономерност открили и в собствения си живот. Те го разделили на два етапа 1- детство – т.е. другите се грижат за тях и 2- зрялост –те се грижат за другите. Така 1 станало число на Светлината и Божеството, а 2 освен на тъмнината и символ на работата.

                Числото 3 се появило много по-късно. Тогава, когато човекът натрупал повече мъдрост и започнал да търси себе си и своето място в заобикалящият го свят. Числото Три той отъждествил именно със себе си. Затова то е и числото на хармонията, защото в него се съдържат и 1 и 2. Т.е. и качествата присъщи на единицата и тези присъщи на двойката. Човекът открил, че той е способен както да проявява качествата на Светлината, така и тези на Тъмнината. Така се появила и първата математическа формула 1+2=3. Но три освен съвкупност от 1 и 2  било и нещо различно нещо трето – посредством двете си крайни същности той се превърнал в трета – точно както в Марксизма се казва количествените натрупвания, довели до качествени изменения. И така от Божество + работа – т.е. 1+2, човекът се превърнал в 3 – работещо божество или същество, което чрез работа може да достигне божествената си същност.

                Именно тези първи три числа са в основата на науката Нумерология. Те са в основата на строежа и на света и на всичко останало. След като човекът създал или познал/вие решете/ числата 1,2 и 3. Той започнал да гради целият си свят около тях. Откривал тези числа навсякъде около себе си и най-странното откривал едни и същи вибрации навсякъде. Открил, че всичко в природата е базирано на повтаряща се формула от тези три числа в тази последователност.Например органът, който пръв заработвал в човешкото тяло бил сърцето, то било първопричина за всички неща в нашето тяло и като функция отговаряло на Слънцето – т.е. числото 1. Вторият орган бил мозъкът, който често влизал в противоречие със сърцето и бил причина за всички лоши помисли, но също така бил този орган, който извършва основната работа в тялото – той отговарял напълно на харектеристиките на числото 2 и имал същата функция в организма, каквато Луната в природата. Третият орган бил коремът, който се ползвал от плюсовете и минусите на двата органа и имал харектеристиките на 3. Всеки от тези органи се делял на три части отговарящи на числата 1,2,3 и техните свойства./сърцето на две предсърдия и клапа;мозъкът – дясно, ляво полукълбо и мозъчна кора; коремът – дробове, далак и бъбреци/ те от своя страна се делят на три части и т.н.  Според Тибетската медицина пък тялото се състои от три основни елемента, от чиито пропорции зависи нашето здраве. Сегашната наука пък дели най-малката съставна част на организмите на три основни част – електрон, протон и неутрон. А със сигурност е вярно, че ние се състоим от тяло, разум и душа.



                                                                                                                         Йонко Цонев




Гласувай:
3



Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jonkotzonev
Категория: Други
Прочетен: 316922
Постинги: 70
Коментари: 255
Гласове: 69
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031