През 1984 г. на Грег Андерсън му е поставена диагнозата "рак на белите дробове с метастази" , а лекарите му давали още само 30 дни живот.
Днес той е лектор и консултант на здравни и икономически организации по въпросите на Съвършеното здраве.
Основател е на фондацията "Победители на рака". Автор е на 5 книги, най-известни от които са "22 неоспорими закона на съвършеното здраве" и международният бестселър "Победителят на рака".
Философията му е основана на безусловната вяра, че постигането на съвършено здраве е въпрос на личен избор.
За Грег Андерсън думата БЛАГОДЕНСТВИЕ е една от най-великите и мощни думи в човешкия език.
Опитаме ли се да я проумеем, ще установим, че тя включва не само благоденствието на тялото и духа, но и всички области на живота.
Безспорна истина е, че единствено ние като индивиди можем да допринесем нещо за своето здраве и благоденствие.
Не лекарят, не рецептата, не лекарството, а ние.
Силата е в нас.
Съвършеното здраве обхваща тялото, духа и ума - цялото, от което се състои всеки от нас.
Физическото и душевното благосъстояние е личен избор.
Съвършеното здраве не е медицинско заключение, а начин на живот: чувствителен и откликващ на всички измерения на тялото, ума и духа; съвършеното здраве е подход към живота, който всеки от нас определя, за да постигне своя най-висок потенциал за физическо и душевно благосъстояние в момента и завинаги.
Медицината се занимава само с едно измерение - тялото.
Старите идеи за самопомощ също боравеха само с едно измерение - най-вече ума.
Съвършеното здраве обхваща всички сфери на живота: физическата, емоционалната, обществената, интелектуалната, професионалната и духовната.
Съвършеното здраве не означава подход на части.
Съвършеното здраве е цялостен, холистичен подход.
Традиционната медицина открива даден проблем (симптом) и го лекува.
Това е "болестният модел" в медицината.
Целта е да се неутрализират симптомите и да се постигне състоянието, в което не се забелязва болест.
Превантивната медицина (профилактиката) също се базира на този модел.
Целта е същата - да не се констатира болест.
Съвършеното здраве се бори за нов стандарт.
Без значение какво е здравословното ни състояние, то ни призовава към непрекъснато подобрение и самообновяване във всички сфери на живота.
Съвършеното здраве преследва нещо повече от отсъствието на болест.
То търси нови, по-високи нива на изява.
То надхвърля точката, в която няма болест; то посвещава усилията си на общото ни благосъстояние - на тялото, на ума и духа.
Законите на съвършеното здраве са изведени от личния опит на Грег Андерсън.
От 1984 година, когато му поставят диагнозата, неговият живот е основан на тези закони.
Те го връщат от селенията на смъртта, а живота си посвещава на тяхното разбиране и проповядване.
Когато се запознаем с тях, ще установим, че тези закони са ни много по-близки и познати, отколкото предполагаме.
Те са заложени в нас; те са нашите инстинкти за живот.
Законите на съвършеното здраве обхващат всички сфери на живота:

· УНИВЕРСАЛНИТЕ ЗАКОНИ включват Закона за одухотвореността, Закона за личната отговорност и Закона за единното цяло.
· ФИЗИЧЕСКИТЕ ЗАКОНИ включват Закона за физическата активност, Закона за умереното хранене и Закона за минималната лекарска намеса.
· ЕМОЦИОНАЛНИТЕ ЗАКОНИ включват Закона за устойчивост на стрес, Закона за емоционалния избор и Закона за еволюционната мотивация.
· СОЦИАЛНИТЕ ЗАКОНИ включват Закона за човешкото достойнство, Закона "Аз печеля - ти печелиш" и Закона "Живей Тук и Сега".
· ИНТЕЛЕКТУАЛНИТЕ ЗАКОНИ включват Закона за съсредоточеността, Закона за съзидателността и Закона за непрекъснатото развитие.
· ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ ЗАКОНИ включват Закона за мисията в живота, Закона за предназначението да служим и Закона за доброто стопанисване.
· ДУХОВНИТЕ ЗАКОНИ включват Закона за прошката, Закона за благодарността и Закона за вътрешния мир.
· ВЪРХОВНИЯТ ЗАКОН е Законът за безусловната любов.

УНИВЕРСАЛНИТЕ ЗАКОНИ

1. ЗАКОНЪТ ЗА ОДУХОТВОРЕНОСТТА

Радостта, която изпитваш, е живот.

Много хора смятат, че основните предпоставки за постигане на съвършено здраве са две: дисциплина на доброто хранене и редовно правене на гимнастика. Това не е вярно.
Законът за одухотвореността повелява да живееш живота си с радост. Съвършеното здраве е способността да се самозареждаме с радостно отношение към живота всеки ден.
Ако животът ни представлява непрекъсната борба с килограмите; сизифовско усилие да се поддържаме в добра форма; кариера, изпълнена с битки; брак, затънал в отровна атмосфера, това е живот без радост.
Законът за одухотвореността приема, че това, което желаем и очакваме, определя това, което получаваме. За да постигнем равновесие в живота, трябва да се съсредоточим върху:

1. Удовлетвореност, тъй като тя превръща живота в приятно преживяване.
2. Съзидателност, тъй като тя прави живота интересен и ни кара да искаме още.
3. Мъдрост, тъй като е тя е възнаграждението за един добре изживян живот.

Хората, които фокусират вниманието си върху трудните обстоятелства, получават от живота неудовлетвореност, отчаяние и дисхармония.
Законът за одухотвореността се основава на това, че ние искаме от живота максимално удоволствие, съзидателност и мъдрост. Резултатът е РАДОСТ, която прелива във всички области на живота ни.
Откъде да се снабдим с одухотвореност? Тя е навсякъде. Достатъчно е да насочим вниманието си към малките, но безценни неща: тайнството на изгрева; благодарността, че сме живи; дъждовната капка или невероятната способност на природата да се грижи за всичко живо.
По своята същност одухотвореността е всепроникваща любов към живота. Тя ни позволява да изживеем пълноценно мига, да изпитаме радост от това, което имаме Тук и Сега и да продължим нататък.
Когато изместим своето внимание от големите към малките радости, ние си осигуряваме перманентна одухотвореност. Големите радости се получават по-рядко, през по-големи интервали от време, през които обикновено ни се налага да живеем без радост. Малките радости имат преимуществото да ни зареждат с непрекъсната одухотвореност, за да приемаме живота такъв, какъвто е, Тук и Сега, и да го приветстваме.
"Някои хора - пише Уолт Уитмън - са просто слънчеви." Това е одухотвореността - човек, който излъчва сиянието на радостта от живота.

2. ЗАКОНЪТ ЗА ЛИЧНАТА ОТГОВОРНОСТ

"От мен зависи дали това ще стане."
Робърт Х. Шулър

Повечето хора си мислят, че съвършеното здраве е да си ядеш зеленчуците, да се разхождаш всеки ден и да имаш късмет с гените. Те мислят така: "В крайна сметка гените ми определят колко ще живея и дали ще бъда здрав. Моите усилия са нещо второстепенно. Когато на човек му удари часът, нищо не може да го спаси. Едва ли съм в състояние да направя нещо." Това не е истина.
Законът за личната отговорност гласи, че всеки е единствено отговорен за своето добро физическо и психическо състояние. Има две истини относно доброто физическо и психическо състояние:
1. Нашето поведението може да ни осигури или добро здраве, или болест.
2. Емоционалните и духовните реакции могат да доведат до физически промени.
Добрата новина е, че винаги имаме избор. Чрез личния избор ние можем да променим живота си.
Законът за личната отговорност не се състои в това, да обвиняваме или оневиняваме някого. Законът гласи, че нашето поведение и реакции, без значение в какви обстоятелства сме попаднали, винаги са под наш контрол.
От личен опит знам как Законът за личната отговорност може да се прилага по два начина.
Поставена ми беше диагноза "Рак". Отстраниха единия от белите ми дробове и аз се върнах към старите си навици - мазни храни, малко физически упражнения и живот на работохолик. И през ум не ми минаваше, че така си осигурявам завръщане в болницата. През декември 1984 година ракът бе обхванал и другия бял дроб, а хирургът ми каза, че ми остават 30 дни живот.
Нищо не поразява така, както лошота новина. Знаех, че мога да избирам между отчаянието и пълноценно участие в оцеляването си. Избрах втория път.
Днес, когато съм наясно с действието на Законите за съвършеното здраве, знам, че аз и само аз изиграх решаващата роля.
Промених диетата си.
Започнах да правя физически упражнения.
Не подозирах, че има техники за контрол на стреса и трябваше да започна от самото начало.
Няколко седмици по-късно проумях, че трябва да се променя в духовно отношение.
И досега хората ме питат: "Кога разбра, че ще живееш повече от 30 дни?" Винаги отговарям: "На 31-вия ден."
Щом поех личната отговорност за себе си, започна подобрението. Позволих си да мисля, че отново съм добре.
Направих задълбочен анализ на отношението си към живота.
Отделих особено внимание на потребността си от власт и одобрение. Трябваше да проумея защо толкова ми е необходимо винаги да доказвам, че съм прав; защо за мен другите винаги бяха заплаха; защо всъщност водех тази луда война със самия себе си.
И така, започнах да изследвам собствената си духовна същност. Тогава открих, че духовната ми същност е не духовна, а религиозна, а разликата е твърде голяма.
Докато изучавах поведението и реакциите си, осъзнах колко важна е моята роля в целия този процес, който бях отключил. И разбрах, че това е общовалидно.
Силата на личния избор действа при всеки от нас, без оглед на възраст, физическо или умствено състояние. Няма изключения.
Може не винаги да съзнаваме силата на собствения си избор, но тя е в нас, винаги е там.
Единствено ние носим отговорността за това, дали съзнаваме този огромен потенциал, с който ни е дарил животът - правото на личен избор, на свободна воля, както и за какво ще използваме тази своя сила - за свое добро или срещу себе си.
Всъщност, в това се състои Законът за личната отговорност.
Ние сме способни да развиваме своето поведение и реакции на физическо, емоционално и духовно ниво.
Законът за личната отговорност изисква от нас смелост, за да правим всеки ден своя житейски избор, дори когато сме несигурни и се страхуваме от неизвестността.
Ние разполагаме със силата да създаваме живот и здраве; ние не сме пасивни наблюдатели и потърпевши от събитията на живота.
Дали вярвате или не, тази сила съществува в нас.
Съвършеното здраве не е само въпрос на генетика, нито само на диета и упражнения.
Съвършеното здраве на първо място е осъзнаване на собствения ни потенциал, а след това - и на разбирането за нашата отговорност към самите себе си.
Ние можем да променяме физическото си състояние.
Ние можем да подбираме чувствата си.
Ние винаги можем да открием цел и смисъл в живота си.
Когато правим това, Законът за личната отговорност се превръща в лична сила.

3. ЗАКОН ЗА ЕДИННОТО ЦЯЛО

"Част от цялото никога не може да се чувства добре,
ако цялото не е добре."
Платон

Конвенционалната мъдрост, и най-вече традиционната медицина, твърди, че ние сме най-вече физически същества, сбор от клетки; същества, физически и материални по своята същност.
Психолозите твърдят, че отговорите са в човешкия ум; че ние сме това, което мислим. Т.е. ние най-вече сме разумни същества.
Трети настояват, че сме най-вече духовни същества; че сме души, свръхестествени същества, надарени с дух, който дарява живот и на мига, и на вечността.
Истината е, че ние сме и тяло, и ум, и дух. Ние сме три отделни същности и едновременно с това - едно цяло, защото тези три същности са неделими.
Осъзнаването, че тялото, умът и духът непрекъснато си взаимодействат, определя отношението ни към болестта; към това, как я лекуваме; и към това, как живеем. Съвършеното здраве - благосъстоянието - обхваща трите наши същности, обхваща ни като цялост.
Законът за единното цяло ни учи, че между тялото, ума и духа има непрекъснато взаимодействие; че винаги създаваме самите себе си и се премоделираме на 3 нива. Ние или непрекъснато потискаме, или отприщваме огромния потенциал на Единното цяло, което живее в нас.
Законът за Единното цяло ни учи, че тялото, умът и духът работят заедно, в неделимо взаимодействие.
Лекарите твърдят, че съвършеното здраве се постига чрез медикаментозно или хирургично лечение.
Психолозите твърдят, че истината е в интроспекцията на личността.
Свещениците и равините твърдят, че отговорите са в Свещеното писание и в ритуалите.
Всъщност, това е само част от истината. Във всяко от твърденията е заложена част от отговора. Законът за Единното цяло повелява, че трите функционират заедно.
Постоянното равновесие между тяло, ум и дух поддържа доброто физическо и психическо състояние. Ако тичате по малко всеки ден и ако ядете редовно салата на обяд, едва ли ще постигнете резултатите, които целите.
Законите за съвършеното здраве са в сила, когато действат заедно.

ФИЗИЧЕСКИТЕ ЗАКОНИ

4. ЗАКОН ЗА ФИЗИЧЕСКАТА АКТИВНОСТ

"По своето въздействие движението може да замени
всяко лечебно средство, но всички лечебни
средства на света не могат да заменят
въздействието на движението."
Тисо

Дори при най-добрите намерения да се извърви пътят към Съвършеното здраве, не бихме стигнали много далеч без Закона за физическата активност.
Едва ли някой би се заел да оспорва Закона за физическата активност: от детската градина до старческия дом, през целия ни живот, получаваме все едно и също послание: трябва да се играе гимнастика!
Редовната физическа дейност:

· Тонизира мускулите
· Подобрява фигурата и стойката
· Увеличава енергията
· Увеличава капацитета на сърцето и белите дробове
· Пречи на загубата на костно вещество
· Облекчава стреса
· Изгаря калориите и намалява апетита
· Помага да се намалят нараняванията и ускорява оздравителните процеси
· Регулира свръхтеглото
· Подобрява настроението
· Подобрява познавателната способност
· Кара те да се чувстваш по-млад
· И изглеждаш по-млад….

Ако фармацевтичната индустрия можеше да бутилира Закона за физическата активност и да постигне поне част от изброените ефекти, светът би приветствал откриването на панацеята - лекарството срещу всички болести.
Законът за физическата активност поставя само едно условие: гимнастиката трябва да се прави редовно, поне 20 минути всеки ден; да стане част от начина ни на живот. Законът за физическата активност се превръща в реалност само ако стане част от всекидневието ни, макар че не е никак лесен за прилагане.
Когато за първи път ми поставиха диагнозата "Рак", започнах да интервюирам оцелели. Гимнастиката беше задължителна част от техния комплекс за възстановяване.
Накупих сума уреди и се зарекох: "Поемам по пътя на доброто физическо и психическо състояние."
Но пропастта между "купувач" и "потребител" се оказа огромна. След първоначалния ентусиазъм спортните съоръжения потънаха в прах. Накрая ги отнесох в гаража на един съсед и ги продадох на безценица. Бях убеден, че нищо повече не мога да направя. Всъщност, можело е: да проумея девиза на Nike "Просто го направи."
За мен отговорът беше в ходенето. Не ми бяха необходими скъпи съоръжения. Не ми трябваха сложни формули, за да поема максимално кислород или за да изгоря повече калории. Дори не ми беше необходимо да разбирам разликата между анаеробичен и аеробичен метаболизъм.
Да ходя! Беше просто, лесно и можех да го правя навсякъде. Първите 5 минути ходех бавно, следващите 20 - малко по-бързо, без да се задъхвам, и последните 5 - отново бавно. Това беше моята програма.
Не ми бяха необходими атлетични умения, скъпа екипировка и фитнес зали. Нужни ми бяха само удобни обувки и личната ми ангажираност: "Просто го направи!" Постепенно включих допълнителни упражнения преди и след ходенето. Но ходенето остана задължителната, основната част от моята програма. Ходенето може да се упражнява всеки ден, без изключение, защото не зависи от нищо друго, освен от чифт обувки и собственото ни намерение.
Законът за физическата активност е неоспорим. Приемете го и го приложете.
От хилядите хора, с които съм работил през последните години, само двама заявиха, че физическата активност им е харесала от самото начало. Другите трябваше да свикнат с нея. Трябваше да свикват с нещо, което им е присъщо по рождение, което бяха правили с удоволствие през детството и от което неусетно бяха се отказали като възрастни.
Какво е необходимо: да намерите удобния си стереотип. Само след няколко дни или седмици физическата активност ще се превърне в необходимост и ще започне да ви доставя удоволствие, да ви носи радост.
Последиците от неспазването на Закона за физическата активност са страшни. Ако не използваш тялото си, ще го изгубиш. Никой, който обича живота, не може да си позволи да пренебрегва Закона за физическата активност.
Бавно и последователно - това е разковничето. И още: в девиза на Nike "Просто го направи." Но го направи така, че да носи радост. Законът за физическата активност ще се задейства само ако е в действие Законът за одухотвореността, според който радостта, която изпитваш, е живот.

5. ЗАКОНЪТ ЗА УМЕРЕНОТО ХРАНЕНЕ

"Единствената диета е: малко и спокойно."
Шотландска поговорка

Щом се спомене "диета" и веднага възникват поне две възражения.
Първото е във връзка със силата на волята: "Пробвал съм сто диети и никога не успявам." При всеки следващ опит неуспехът идва от умственото програмиране.
Второто е във връзка с вкуса: "Всичко, което е вредно, е вкусно; всичко, което е полезно, е безвкусно." Макар че няма абсолютно никаква причина полезното да не и вкусно.
Същността на посланието на Закона за умереното хранене е: яж в умерени количества най-разнообразна сурова храна, най-малко 3 пъти на ден. Включвай закуски сутрин и следобед, изпивай поне 8 чаши чиста вода на ден и вземай широкоспектърни витамини и минерали. Това не е трудно. Не изисква кой знае каква воля. Всичко може да бъде много вкусно.
Миналото ни поведение не определя автоматично поведението ни в бъдеще. Най-голямата промяна, която трябва да направим, е в нашето мислене. Ако променим мисленето си по отношение на храненето, ние ще променим живота си.
Какви са наградите от следването на Закона за умереното хранене: повече енергия и по-малко умора; по-добър контрол върху теглото; по-добри възможности за поддържане на подходящо ниво на холестерола; по-добра възможност за предпазване от болести; по-добро самочувствие и т.н.
Ако променим мисленето си по отношение на храненето, наистина ще променим живота си. Изборът е наш.
За да се възползвате най-ефективно от Закона за умереното хранене, трябва да го съчетаете със Закона за одухотвореността: храненето трябва да носи радост. Радостта като подход към храненето не е проблем. Тя е решението на проблема.
Да променим начина си на хранене е наш избор. Това е нещо, което никой не може да ни принуди да направим. Хипократ е казал: "Храната да бъде вашето лекарство", и през всичките тези векове никой никога не е имал основание да го оспори.
Начинът ни на хранене е извор на сила; нещо, върху което можем да имаме влияние и контрол. За разлика от медицинското лечение, храненето не се извършва над нас, а от нас самите. А това означава, че контролът наистина е в наши ръце.
Законът за умереното хранене не може да бъде пренебрегван, без това да предизвика неприятни последици: ще пострадат здравето и качеството на живота ни.
При яденето "по-малко" означава "повече". В това се състои и Законът за умереното хранене.

6. ЗАКОН ЗА МИНИМАЛНАТА ЛЕКАРСКА НАМЕСА

"Изкуството на медицината обикновено е въпрос на време."
Овидий

Това е най-неспазваният закон за Съвършеното здраве. При най-дребния повод ние вече сме на път към аптеката или лекарския кабинет, макар че поколенията преди нас разполагат с прости и ефикасни решения не само на леки, но и на къде по-сложни здравословни проблеми. Официална или алтернативна медицина - изборът е наш. Ако е необходим съвет: както всичко в живота и отношението ни към собственото здраве трябва да е комплексно: където може - сами; където не - в сътрудничество с лекарите. Както казва д-р Бърни Сийгъл: "Божието Богу, хирургувото - хирургу."
Но:
Почитай и уважавай лекаря, който ще ти каже: "Искаме да те лекуваме правилно и ще направим само онова, което е абсолютно необходимо, с минимални странични ефекти. Ще подкрепим тялото ти самo да се излекува."
Най-важният човек, отговорен за твоето здраве, не е нито лекарят, нито медицинската сестра. Най-важният си ти, защото здравето е твое и единствено ти си отговорен за него.
Законът за минималната лекарска намеса изисква пациентът да се превърне в потребител и да възприеме нова, активна роля в лекуването и поддържането на собственото си здраве. Не можем да си позволим да бъдем пасивни консуматори на медицински услуги.
Опасността от прекаляване с медицинското лечение е точно толкова голяма, колкото да не получиш навременна медицинска помощ.
Най-добрият начин да подобрим здравето си е да променим отношението и поведението си. Целта е да станем по-осведомени потребители на медицински услуги. Едва тогава ще можем да обединим усилията си с тези на лекарите и да се превърнем в екип, еднакво заинтересован от крайна цел - личното ни здраве.
Законът за минималната лекарска намеса има и още един аспект: особено повишено внимание там, където медицинските услуги са се превърнали в бизнес. Докато това е така, трябва да преодолеем навика си да бъдем пасивни консуматори на медицински услуги и да се ангажираме лично с нелеката работа по постигането на съвършено здраве.

ЕМОЦИОНАЛНИТЕ ЗАКОНИ

7. ЗАКОН ЗА УСТОЙЧИВОСТ НА СТРЕСА

"Не е важно какво ти се случва;
важно е ти какво правиш в този случай."
У. Митчел, един от оцелелите.

Основен принцип на холистичното здраве е, че множество физически заболявания идват поне частично в резултат на емоционално, психологическо и духовно претоварване и безпокойство. Това претоварване е точното определение на токсичния стрес.
Законът за устойчивост на стреса гласи, че трябва да имаме положително отношение към стреса и да не допускаме до себе си дистреса. Липсата на стрес всъщност означава смърт, тъй като по дефиниция стрес е готовността на организма за действие. Дистрес е стрес, преминал границата на възможностите на организма, поради което настъпват т.нар. стресорни увреждания.
Стресът е неразделна част от живота. Проблемът не е в стреса, а в отношението ни към себе си и към живота. Проблемът е в т.нар. дистрес (токсичен стрес). Той е двупосочна улица: стресорните увреждания могат да настъпят както при много силни негативни, така и при много силни позитивни изживявания. Човек трябва да знае границите на своите възможности.
Всеки има своите симптоми, с които организмът го предупреждава за настъпването му. Моят сигнал за токсичния стрес никога не ми изневерява - това е срезът, който ми направиха, за да оперират единия ми бял дроб. И той ми "говори". Когато се претоваря, той ме боли. Болка чиста и простичка. Научих се да се вслушвам в нея и да реагирам адекватно. Това е моят начин да слушам, когато тялото ми има да ми каже нещо.
Законът за устойчивост на стреса включва разпознаването на предупредителните сигнали. Да се научиш да слушаш организма си е може би едно от най-важните условия за постигане на Съвършено здраве.
Второто най-важно нещо е промяната. Без осъзнаване на необходимостта от промяна и нейното реализиране няма изцеление.
Не винаги можем да контролираме обстоятелствата, но винаги можем да контролираме реакцията си спрямо обстоятелствата. Съзнателното избиране на активна позиция е третото най-важното нещо при прилагането на Закона за устойчивост на стреса.
Законът за устойчивост на стреса има две изисквания към всеки един от нас:

1. Да променим начина, по който възприемаме проблемите.
2. Да променим начина, по който приемаме самите себе си.

Ефектът от изпълнението на тези две изисквания се проявява на малки стъпки, без парадност.
Ако приемем проблема като предизвикателство, с което можем да се справим, ние сме осъществили промяната. Ако приемем проблема като заплаха, която ни парализира и с която мислим, че не можем да се справим, предстои ни да вземем важно решение: да останем жертва на обстоятелствата или да се превърнем в активна личност, умееща да се справя с обстоятелствата.
Законът за устойчивост на стреса предлага напълно естествен начин за извършване на промяната, като залага на вроденото ни любопитство. Каквато и да е ситуацията, ние проявяваме вроденото си любопитство. Това активно любопитство ни подтиква да вярваме, че можем да се справим със ситуацията, като й въздействаме. За да го направим, ние пускаме в ход силата на собствената си личност. И изведнъж се оказва, че обстоятелствата и ситуациите не са чак толкова голяма заплаха, а нещо, което може дори да бъде от полза за развитието на личността… В резултат се получава устойчивост към токсичния стрес. Единственото, което правим, е, че приемаме ситуацията като предизвикателство и залагаме на силата в себе си.
Характерните черти на човека, устойчив на стрес са:

1. Контрол.
2. Предизвикателство.
3. Ангажираност.

А това означава, че развитието на тези качества участва в промяната ни към стресоустойчива личност. Променяйки личното си отношение съм ситуацията, ние придобиваме контрол над нея. От заплаха стресът се превръща в предизвикателство. Когато се ангажираме с действие, стресиращата ни ситуация става подвластна на нашето въздействие.
Най-точно го е казал Дон Жуан: "Основната разлика между обикновения човек и воина е, че воинът приема всичко като предизвикателство, докато за обикновения човек то е или благословия, или проклятие."
Най-ценното качество на личността, устойчива на стрес, е способността й да упражнява контрол.
Типичната реакция спрямо стреса е страх. Особено силно се проявява при животозастрашаващите болести. Страхът завладява, страхът демобилизира; не контролираме повече живота си; не виждаме за какво да се хванем.
Психологическият портрет на болния от рак включва липсата на контрол върху собствения живот: присъдата е изречена, болният може единствено да чака нейното изпълнение, без да е в състояние да направи каквото и да е. Но има оцеляващи раково болни, които се отличават по това, че запазват чувството за контрол върху собствения си живот. Това са воините.
Когато става дума за контрол, това не е контрол над ситуацията или обстоятелствата. Става дума за контрол над собствените ни реакции. Ние не винаги можем да контролираме обстоятелствата; но когато контролираме реакциите си, ние контролираме собствения си живот. В това се състои Законът за устойчивост на стреса.

8. ЗАКОН ЗА ЕМОЦИОНАЛНИЯ ИЗБОР

"Научи се да осъзнаваш чувствата си.
Това е умение, което ще ти трябва цял живот."
Джоан Борисенко

Емоциите са част от човешкото съществуване.
Никой не може да предотврати всички отрицателни емоции.
Никой не може да изпитва непрекъснато само положителни чувства.
Нормално е да се гневим, когато някой се възползва от нас.
Нормално е да скърбим, когато загубим любим човек.
Такива реакции са естествени; те са здравословни.
Нездравословно е потискането на емоциите, превръщането на гнева, който винаги е краткотраен, в негодувание, което определено е с дълъг и доста нездравословен срок на годност.
Законът за емоционалният избор ни учи да признаваме чувствата си, но така също и да не се поддаваме на въздействието на отрицателните емоции. Законът за емоционалният избор изисква да изпитваме цялата гама от емоции, които съпровождат нашия живот. Но да не забравяме, че емоциите въздействат върху физическото ни здраве, т.е. от правото на свободен избор следва, че ние избираме какви емоции да изживяваме; от това какви емоции изживяваме, зависи нашето здраве…
Законът за единното цяло учи, че тялото, умът (който поражда емоциите) и духът действат заедно, съвместно, като екип. Затова всяка мисъл, дума и реакция се отразяват върху общото ни здраве и благополучие. Т.е. всяка емоция въздейства не само на емоционално, но и на физическо, и на духовно ниво.
Фактът си е факт. Пред него и боговете мълчат, според гръцката митология. Но как ще коментираме фактът, какво ще бъде емоционалното ни отношение към него, зависи единствено от нас. Ако направим само една единствена промяна в начина, по който възприемаме дадена ситуация, ще се окаже, че сме сменили не само емоционалния си светоглед, но сме въздействали върху физиологичното и духовното си състояние. Законът за емоционалния избор притежава огромна сила.
Законът за емоционалният избор открито се противопоставя на традиционните съвети и на психотерапията; той твърди, че не е необходимо да разберем произхода на негативните си мисловни модели или на тяхната обусловеност в най-ранното ни детство. Законът за емоционалният избор твърди, че можем да обърнем нещастния си живот в щастлив не само чрез ровене из минали събития. Защото Законът за емоционалният избор е част от всички 22 неоспорими закона за Съвършеното здраве, а те действат като съвкупност; т.е. както мисълта определя емоциите и въздейства върху тялото и духа, така тялото и духът въздействат на емоциите. Различното поведение води до различни мисли, а те от своя страна водят до различни резултати. Тялото влияе на ума, а той - на духа. Всяка предлагана граница между тези елементи на цялото подлежи на оспорване. Те работят като единно цяло. Ние ги контролираме. И точно в това се състои Законът за емоционалния избор: ние можем да избираме, за да проявим необходимата активност.
Законът за емоционалния избор не предполага, че никога не трябва да изпитваме гняв, враждебност или друга негативна емоция. Той не препоръчва винаги да сме спокойни и дори - безпристрастни, или да приемаме всичко. Законът ни учи да не превръщаме негативни емоции в хронични състояния, които водят до т.нар. токсичен стрес (стресорни увреждания). Същността му е в поемането на лична отговорност за собствените ни настроения. Кратка разходка, хубава музика, смешен филм - това не е бягство от проблема; това означава да дадем почивка на самите себе си; да не се оставим да ни завладеят емоции, които не само няма да решат проблема, а ще ни осигурят язва, високо кръвно или инфаркт.
Законът за емоционалния избор е предизвикателство към самите нас. Вместо да се отдаваме на негативна емоция, можем да излезем и да походим. Тялото ще се притече на помощ на емоциите и ще помогне натрупаната обида, гняв или напрежение да се излеят по здравословен начин. Вместо да се вторачваме върху собствените си проблеми, от задънената улица, в която сме се озовали, може би е по-добре да помогнем на някого да се справи със собствените си проблеми. Вместо да наливаме масло в огъня на ненавистта в отношенията, може би по-добре (а и по-здравословно) е да простим.
С други думи: вместо да се предаваме и да се отпуснем в липсата на енергия; вместо да се откажем от действие или пък да търсим отмъщение, може би е време да направим нещо по-различно от досегашните си навици, по силата на които реагираме стереотипно, по навик.
Дори хроничният страх и осакатяващото безпокойство могат да бъдат повлияни от Закона за емоционалния избор. Страховете, които парализират, обикновено са силно преувеличени или се основават на фалшиви доказателства. Ние им придаваме сила, като приемаме, че изходът ще е най-ужасният. Ние отказваме да се противопоставим на собствените си страхове. Колкото повече бягаме от страха, толкова повече той ни завладява.
Най-ефикасният изход е да се противопоставим, да се конфронтираме с опасенията и безпокойствата си (Леонид Леонов в "Руски лес" казва: "Когато много те е страх, тръгни срещу страха си.")
Срещни се със страха. Погледни го в очите. Опознай го. Страшна е неизвестността и бягайки от страха, ние не си даваме възможност да опознаем това, от което се страхуваме. Познатото вече не е толкова страшно. То е познато.
Колкото повече избирате да се срещнете със страха, толкова повече победи ще печелите; толкова повече ще се увеличава доверието ви във самите себе си.
Последователното прилагане на Закона за емоционалния избор изгражда вътрешна сила, която е непоколебима. Това е себеуважение от най-добро и най-висше естество. Чрез него измерваме себе си и безграничния си потенциал.

9. ЗАКОН ЗА ЕВОЛЮЦИОННАТА МОТИВАЦИЯ

"Използвай всичките си таланти -
и най-добрите, и най-скромните.
Горите щяха да бъдат много тихи,
ако ги огласяха само птиците,
които умеят да пеят най-добре."
Хенри Ван Дайк

За разбирането на човешкото поведение има само една истината:
Човек се мотивира единствено от своя незадоволена нужда.
Мотивацията бива:

1. Еволюционна - свързана с усъвършенстването на личността.
2. Мотивация, породена от чувство за непълноценност.

И двете са свързани с неудовлетворени потребности. Но първата води до живот, от който човек изпитва задоволство; втората - до поредното недоволство от живота.
Физическо и душевно благоденствие се постига чрез еволюционната мотивация.
Години наред се борих, за да се мотивирам. Използвах без успех какви ли не техники за повдигане на духа, докато не попаднах на определението на д-р Уейн Дайър, че моя вид мотивация се нарича "мотивация на дефицита". Аз бях избрал да живея, без шанс да победя или спечеля, защото смятах животът си за безкрайно непълноценен. Аз изчислявах какво не ми достига: пари, любов, собственост. Списъкът с нещата, които не ми достигаха, непрекъснато растеше: получих ли едно, стремях се към друго и отново животът ми бе непълноценен. Постигнех ли една цел, поставях си друга, създавах в себе си силно желание, мислех позитивно и така - до полуда.
Това бе капан. Когато животът ни е мотивиран от такава настройка на ума, животът не може да донесе удовлетворение. Защото всички сме заразени с вируса "Още".
Проблемът бе в мотивацията ми. Мотивирах се от това, което липсваше в живота ми. Можех да постигна всичко, но умствената ми нагласа оставаше неудовлетворена и ме пришпорваше към нови придобивки. Не ми хрумна, че трябва да се съсредоточа върху радостта от постигнатото.
Законът за еволюционната мотивация гласи: "Аз съм пълноценен, но не съм съвършен."
Сега - Тук и Днес, ние сме пълноценни. И повече от това не ни е нужно, за да бъдем щастливи. Чувстваме се напълно реализирани с това, което имаме в момента.
Разбира се, ние сме несъвършени. Въпреки че сме пълноценни, растежът, промяната и хармонията са част от живота. Физическото ни тяло непрекъснато подменя своите клетки. Умственият ни капацитет расте. Духовната ни реалност осигурява постоянен източник на обновление. Ние растем и се променяме чрез избора, който правим във всеки един момент, а не в резултат на липси и непълноценност.
Естественото развитие е това, което ни подтиква към по-нататъшно израстване. Тогава липсите стават невъзможни, мотивацията на непълноценността - също, защото започваме да търсим развитието и промяната, а не придобиването. Вътрешно сме мотивирани да даваме, да служим и да обичаме.
В това се състои Законът за мотивацията, свързан с усъвършенстването. Тази мотивация променя начина, по който схващаме постиженията и гледаме на живота.
Най-силната ни необходимост е от физическо оцеляване. Следващата по сила осъзната човешка нужда е психологическото оцеляване. Третата е духовното оцеляване. Има йерархия във възприятията - физическо, психологическо и духовно; има йерархия в нивата - тяло, ум, дух.
Задоволените нужди, било физически, психологически или духовни, не мотивират. Само неудовлетвореният глад движи хората.
Това, че имаме неудовлетворени нужди, не превръща живота ни в непълноценен. Чрез Закона за еволюционната мотивация ние търсим пълноценно развитие на потенциала на живота си. А то е благосъстоянието на тялото и духа. За да се превърне в реално изживяна действителност, необходимо е да се съберат в едно Знание, Умение и Желание.
Знанието и умението са лесно достъпни. Истинската пречка е Желанието за постигане на Съвършено здраве.
През последните 10 години съм консултирал хиляди хора, болни от какво ли не. Всички казват, че биха направили всичко, само за да се подобри състоянието им; да се почувстват по-добре; да бъдат отново такива, каквито са били, преди да се разболеят. Това е мотивацията на непълноценността. Тази хора се опитват да не умрат, да преодолеят "дефицита" на загубеното здраве.
Оцеляват тези, които въпреки загубеното здраве правят всичко възможно, за да живеят ден за ден, Тук и Сега. Тези хора гледат на собствения си живот като на пълноценен живот, независимо че имат проблеми със здравето. Те са взели най-важното си решение: да живеят сега. Не вчера, не утре, а Днес.
Повечето хора не искат да мислят за смъртта; не искат да говорят за нея. Но тя е част от сделката с живота. Когато приемем, че тя е неизбежна, когато си позволим да мислим за себе си като за смъртни същества, каквито всъщност сме, едва тогава ще започнем да живеем пълноценно.
Типът мотивация, която ръководи живота ни, е важна част от постигането на Съвършеното здраве. Дълбоко чувство, че си се реализирал, идва само от сериозно ангажиране към живота, изпълнен с цел, с борба за по-висши идеали. В това се състои истинското щастие.
Ето, това представлява Законът за еволюционната мотивация.

СОЦИАЛНИТЕ ЗАКОНИ

10. ЗАКОНЪТ ЗА ЧОВЕШКОТО ДОСТОЙНСТВО.

"И създаде Господ Бог човека от зелена пръст
и вдъхна в лицето му дихание."
Битие, 2:7.

Първият от социалните закони визира човешкото достойнство и уважението към отделния човек във всекидневното поведение, във всекидневните отношения. Тези абстрактни категории получават своето конкретно проявление не чрез абстрактна любов към човечеството, а чрез всекидневна проява на уважение към себе си и околните.
Аз вярвам, че всяко човешко същество е Божие създание и че заслужава моето уважение. Това е основното схващане, което стои зад Закона за човешкото достойнство.
Факт е, че ние непрекъснато лепим етикети и поставяме хора, раси и народи в чекмеджета:
"Той е християнин; сигурно е от онези, които тормозят лекарите заради абортите."
"Той е мюсюлманин; сигурно е терорист."
"Тя е еврейка; те мислят само за пари и за себе си."
Шаблоните са навсякъде. Преценяваме другите по това, какво училище са завършили, колко пари имат, каква кола карат, от къде си купуват дрехите, в кой район живеят…
Когато преценяват дали да ти увеличат заплатата или да ти предложат повишение, някой може да каже: "Не искам да зная коя е, какво може да прави, какво е сърцето й, каква е силата й или какви трудности е преодоляла. Искам да видя единствено дипломата й."
Законът за човешкото достойнство предполага противоположното отношение. Той гласи, че ценим индивидуалния човек; че искаме да разберем какъв е, какво може, каква е душата му; искаме да знаем живота му, надеждите, мечтите му; умее ли да изпитва състрадание…
Зачитането на човешкото достойнство е в отношението ни, в думите ни, във всичко. Законът за човешкото достойнство съдържа повелята да забравим дребнавостта; да престанем да се отъждествяваме с етикети, принизяващи достойнството и потенциала на отделния индивид.
Уважението, както и всичко на този свят, е взаимно. Ако искаш да получиш уважение, уважавай другите.

11. ЗАКОНЪТ "АЗ ПЕЧЕЛЯ - ТИ ПЕЧЕЛИШ"

В човешките общности (семейство, училище, фирма и пр.) се наблюдават 4 основни типа взаимоотношения:

1. "Аз печеля - ти губиш".
Моделът изхожда от предположението, че мястото на върха е само едно. Този модел създава атмосфера на съперничество, която в крайна сметка подкопава общността. Всеки индивид се сравня с предварително измислена скала и се оценява в съответствие с нея, а не в зависимост от своите уникални възможности. При този модел на взаимоотношения всъщност няма печелещи; всички губим.

2. "Аз губя - ти печелиш".
Това е моделът на жертвеготовността. Ако някой иска да има мир и спокойствие на всяка цена, той жертва собствените си интереси в името на мира и спокойствието. Предпочитайки да "загуби" в една област, той всъщност "печели" в друга.
Това е моделът на човек (или общност), който иска непременно да се хареса, който има минимални изисквания и не очаква кой знае колко от живота.
Примиренческото поведение е винаги губещо поведение: играейки ролята на "даващ", индивидът заплаща висока цена, най-вече в здраве. Причината: в един момент осъзнава, че не може да се хареса на всички и се предава. Отказвайки се от обичайния си модел на поведение, той няма изграден друг - например на победител, и се озовава в групата на аутсайдерите.
Моделът "Аз губя - ти печелиш" не е силна позиция; тя е винаги губеща. Тя задоволява другите, но човек не може да живее дълго, без да задоволи собствените си потребности. Всяка саможертва има своите граници, различни при различните индивиди.

3. "Аз губя - ти губиш".
Този модел е израз на силно его и е не само винаги губещ, но и зловреден за личността и за околните.
Когато и двете страни искат да спечелят на всяка цена, мотивацията е единствено собственото его, волите се впускат в атака, губят всички. В резултат идва стремежът към отмъщение, което всъщност е екзекуция над самия себе си. Цената наистина е прекалено висока.

4. "Аз печеля - ти печелиш" е модел на взаимоотношения, който може да се практикува при такова състояние на ума и сърцето, което е осъзнало Единното цяло и се стреми към взаимноизгодни взаимоотношения. Печелят всички, защото имат положително отношение към решаването на проблема и активно се ангажират в дейността.
"Аз печеля - ти печелиш" е Закон, основаващ се на сътрудничеството, не на конкуренцията. От противници, хората се превръщат в съюзници. Успехът на едната страна не се постига за сметка на другата; успяват всички.
Законът "Аз печеля - ти печелиш" гласи: "Нека не го правим по моя или по твоя начин; нека го направим по най-добрия начин."
Законът е приложим в общности, които осъзнават, че пълна независимост няма, че всъщност ние всички зависим един от друг по някакъв начин, защото сме част от Единното цяло.
Пълната независимост е илюзия; силната зависимост е нездравословна. "Аз печеля - ти печелиш" се основава на осъзнаването на взаимната зависимост и взаимната изгода. Това е моделът, по който се организира животът в собствения ни организъм: всяка клетка дава, за да получи; всички се подчиняват на принципа на взаимното сътрудничество. Единствената клетка, която само взема и никога не дава, е раковата. Всяко нарушаване на закона "Аз печеля - ти печелиш" се заплаща скъпо, понякога - с живот.
За да се задейства законът "Аз печеля - ти печелиш", е необходимо доверие. Доверието създава атмосфера на сътрудничество и истинска съзидателност. Няма ли доверие - по-добре прекъснете отношенията. В противен случай ще заплатите със собственото си здраве.
Човешкото съществуване се основава на връзките - с другите, с общността, и най-вече - със себе си. Ако успеем да създадем честни и конструктивни връзки със самия себе си, ние ще успеем да приложим закона "Аз печеля - ти печелиш" и спрямо другите.
Отношенията ни с другите са само отражение на личното ни отношение към самите себе си. Това е ефектът на огледалото. За да променим отношението си към света, трябва да променим отношението към самия себе си. Ние не можем да променим никого, освен себе си. Лесно е да искаме другите да се променят; трябва да осъзнаем, че можем да променим единствено себе си.
Във всеки от нас е заложена сила. Без нея ние не можем да поемем отговорност, за да предизвикаме промените, които подобряват живота ни. Ако се откажем от силата, която ни е дадена по рождение, ние решаваме да се превърнем в жертви. Изборът е единствено наш.
За да получим, трябва да дадем; за да ни разберат, най-напред ние трябва да проявим разбиране. Ако в Закона "Аз печеля - ти печелиш" има някакъв "победител", това е този, който пръв е тръгнал към разбирателство и взаимноизгодно сътрудничество.
Ако всеки тръгне към взаимната изгода и общата полза, накрая ще получи повече. Това е действието на Закона "Аз печеля - ти печелиш".

12. ЗАКОНЪТ " ЖИВЕЙ ТУК И СЕГА"

Моята 12-годишна дъщеря ми дава повече уроци в живота, отколкото аз на нея. Един от най-добрите й уроци е как да се използва времето. Тя има хиляди занимания и превключва от една дейност в друга с ентусиазъм.
Никога не иска да си ляга, защото се страхува, че може да изпусне някоя възможност да изследва, да учи и да се забавлява. А когато си легне, заспива веднага. От сутринта е изпълнена с вълнение. У нея има хъс за живот, едно постоянно любопитство, радост от живота.
Философията на дъщеря ми за времето е подобна на това, което прочетох върху един стикер: "Животът е кратък. Най-напред си изяж десерта."
Това всъщност е философията да живееш за мига, защото има само едно време - сега.
Повечето от нас, възрастните, сме склонни да приемем, че времето не може да тече само в момента, сега. Наблягаме ненужно на минали уроци и ги проектираме в бъдещето. Вършим нещата така, както сме ги вършили в миналото и сме решени по същия начин да ги правим и занапред.
Трудно е да отправим предизвикателство към собствените си отдавна наложили се стереотипни представи за минало, сегашно и бъдеще време. Склонни сме да вярваме, че миналото ще продължи да се повтаря в настоящето, а и в бъдещето, независимо какво е, без промяна. Дъщеря ми много рядко си прави труда да мисли за миналото. За нея то просто не съществува, защото живее Тук и Сега.
Бъдещето може да се окаже ограбено от настоящето; можем да не реализираме възможностите, които ни предлага настоящето, само защото сме свикнали да употребяваме условно наклонение: "Ами ако…", "А какво ще стане…" Тази безкрайна поредица от въпроси, отправени към бъдещето не носи щастие; тя блокира действията ни с предположения за евентуални лоши резултати, ако не спазим точно определени условия и ако не преодолеем естественото си чувство за страх пред всяко неизвестно, каквото е и бъдещето.
Лошото е, че докато обмисляме всички възможни варианти, които биха могли да ни се случат, ние забравяме да живеем; не ни оставя време да живеем.
"Залепването" в миналото, което влачим и в настоящето; задръстването на настоящето с "Ако" и "Може би" по отношение на бъдещето, е най-сигурният път към отчаянието и безизходицата. Изходът е в Закона "Живей Тук и Сега".
Същността на този закон е: ако се занимаваме с мисли и действия, които НЕ подкрепят живота, а ни потискат и депресират, ние се впускаме в отрицателно мислене и пропускаме да живеем сега, в настоящето, в мига, в единственото време, с което наистина разполагаме.
Ако сме вглъбени в дейност, която е животопоощрителна, ако се наслаждаваме на това, което правим в момента, вместо да се самосъжаляваме, съдим и критикуваме или умуваме какво би било, "Ако…", тогава ние живеем в настоящето. Това е едно от измеренията на Съвършеното здраве, което никога не бихме познали, ако не култивираме у себе си душевната нагласа да живеем в настоящето.
Ние всички сме склонни да се въздържаме да живеем истински, докато не разрешим някой проблем.
Започнете да живеете пълноценно сега.
Законът "Живей Тук и Сега" е пълна противоположност на отлагането. Отлагайки нещо, което не ни харесва, ние отлагаме и приятни неща, без дори да подозираме, защото животът е комплекс от всичко - и хубаво, и лошо.
Ние разпределяме на дажби удоволствията и радостите, като че наличието им е ограничено.
Истината е, че както болката, нещастието и страданието са неограничени, така е и с радостта, удоволствието и реализацията. Ние сме тези, които разпределяме всичко на дажби, за да си имаме "за после".
Откажете се от начина, по който сте мислили досега. Уловете мига. Защото той е всичко, което имаме. Изживейте го пълноценно.
В това се състои същностна на неоспоримия закон "Живей Тук и Сега".

ИНТЕЛЕКТУАЛНИТЕ ЗАКОНИ

13. ЗАКОНЪТ ЗА СЪСРЕДОТОЧЕНОСТТА

"Умът може да направи от Ада Рай и от Рая Ад."
Джон Милтън

Това е първият от интелектуалните закони и същността му е в това, че промяната се дължи на едно единствено нещо: върху какво фокусираме вниманието си.
Всяка седмица ходя в една общност от пенсионери, на които се оказва специализирана помощ.
Една от възрастните жени страда от артрит и непрекъснато се оплаква, че не може да ходи. Понякога ходи сама, понякога се подпира на бастун, а има дни, когато се вози в инвалидната количка. Тя е убедена, че не може да ходи.
Вместо да се радва на това, че все още може да ходи, тя съсредоточава своето внимание в миналото, когато е можела не само да ходи, но и да тича, да скача, да се катери… Владееха я самосъжаление, гняв и страх; животът й бе изпълнен със скръб, защото не можеше да ходи така, както бе ходела на младини. Сама беше си заложила капан и не знаеше, че може да излезе от него. А може би и не искаше.
Тази форма на затвор, в която сами се затваряме в стремежа си да бъдем по-различни от това, което сме в момента, е отлично определение на страданието. И със сигурност унищожава всичкото добро, с което сме благословени.
Това ненаситно желание нещата да бъдат по-различни, стои зад същността на разсеяността. При Закона за съсредоточеността нещата са точно обратните.
Едно от любимите ми занимания е да слушам музика. Унасям се до забрава. Но за съжаление това продължава не повече от 20 минути. След това отново нахлуват мислите: трябва да направиш това; не си свършил онова; защо седиш и си губиш времето, вместо да се заловиш за работа… С музиката е свършено. Владее ме разсеяността.
Съсредоточеността означава да участваш истински във всеки миг от живота и да му позволяваш да се разгръща, без да съдиш. Това не означава, че човек не трябва да си поставя цели и да ги постига; означава, че постигането на целите е на второ място, след истинското преживяване на всеки миг от постигането на целта. Законът за съсредоточеността изисква от нас да се съсредоточим върху пътуването, а не върху мястото, където искаме да пристигнем. Радостта се изпитва не от приключването на дадена дейност, а от нейното изпълнение. Осъзнайте всичко край себе си и му се радвайте. Това е същността на Закона за съсредоточеността.
Съсредоточеността означава да се открие невероятното в най-обикновените неща. Пример за съсредоточено внимание е да мислим за яденето и да усетим неговия вкус, вместо да използваме времето на обяда или вечерята, за да обсъждаме нещо друго.
Законът за съсредоточеността изисква дисциплина: трябва да обучим умовете си да се освобождават от тревогата и желанията; да мислим за проблемите само когато е дошъл моментът да се направи нещо за тях. Така ще можем да изпитваме щастие; ако сме непрекъснато съсредоточени в проблемите, осигуряваме си нещастие.
Ние и само ние избираме върху какво да съсредоточим вниманието си. Дали чашата е пълна наполовина или наполовина празна - в това, как ще изберем да я виждаме, е заложено страдание или задоволство.
Законът за съсредоточеността ни помага да разберем разликата между причина и резултат. Когато нямаме нещо, ние имаме дълъг списък от причини, обясняващи напълно логично, защо го нямаме това нещо. Т.е. ние сме се съсредоточили върху причините, които ни пречат да постигнем нещо, а не върху начините, по които бихме успели да го постигнем.
Законът за съсредоточеността предлага друг подход: спрете неразумното желание нещата непременно да бъдат различни. Приемете ги такива, каквито са. Насладете им се. Ако непременно искате да ги промените, съсредоточете се не върху пречките, а върху новите пътища.
Законът за съсредоточеността ни учи да осъзнаваме мислите си, да ги подбираме и да ги насочваме в посока на удовлетвореност, съзидателност и щастие.
Една моя позната катастрофира лошо. Колата бе пълна с деца. Две от приятелките на дъщеря й загинаха.
Докато лежеше в болницата с многобройни счупвания, Синди изпадна в дълбока депресия. Чувстваше се убиец; беше убедена, че не заслужава да живее. Един психотерапевт се съгласи да поработи с нея, за да я научи да се съсредоточава. Съветът му беше: "Просто съществувай."
Научил я да се фокусира върху дишането си. Синди издишвала, а след това се концентрирала върху вдишването. После "просто съществувала", съсредоточавайки вниманието си единствено върху дишането.
Докато мислите й се реели, тя се научила да ги наблюдава и да ги следва. Научила се да прави разлика между отрицателните, неутралните и положителните мисли.
Отрицателните били свързани с катастрофата: защо не карах по-бавно, защо не умрях аз… Всеки път те били по-многобройни и преминавали във вина и срам. Идвали автоматично и тя прекарвала времето си в този несъзнателен, но определено деструктивен капан.
Докато се концентрирала върху дишането си, все по-често забелязвала, че през ума й минават и заминават мисли като: какво дават по телевизията; да опитам ли физиотерапия… Това били неутрални мисли.
Още по-късно Сидни открила третия тип мисли - подхранващите, подкрепящите мисли. Въпреки че не идвали автоматично, били много полезни. Любимата й подхранваща мисъл била "Господ е моят пастир." Сидни разбрала, че всеки път, когато я нападнат негативните спомени, може да извиква в ума си мисълта "Господ е моят пастир" и да се чувства закриляна. Дори започнала да визуализира този мисъл.
Колкото повече овладявала техниката "Просто съществувай", толкова повече Сидни се отърсвала от отчаянието, депресията и безизходицата. Мислите й за самоубийство се разредили. Когато се научила да контролира мислите си, хроничната й депресия изчезнала.
Начинът, по който действа Законът за съсредоточеността е прост: когато автоматичният цикъл се наруши, а това всеки от нас може съзнателно да направи, ние постигаме физическо и душевно благополучие на по-високо ниво.
Съсредоточеността изисква "наистина да си там", докато извършваш всяка една от хилядите ежедневни, едва ли не банални дейности. Във всяко нещо трябва да влагаш желание, да присъстваш.
Влюбените са разсеяни, защото не могат или не искат да мислят за нищо друго, освен за обекта на своята любов. От всяко друго действие те просто отсъстват и често стават жертва на злополуки и неуспехи.
Разсеяните професори също отсъстват от живота Тук и Сега, защото са изцяло потънали в темата си на разсъждения. И те като влюбените ще напуснат сферата на ангажираност на ума и ще се върнат в света на реалностите, след като решат научния си проблем.
И влюбените, и професорите са временно в състоянието на разсеяност. Но когато ние сме перманентно разсеяни, това означава, че сме роби на собствения си ум; че позволяваме друг да контролира живота ни, дори този друг да е собственият ни ум.
Законът за съсредоточеността ни учи да превърнем ума си от господар в наш слуга. Това се постига, като осъзнаваме мислите си в настоящия момент и полагаме известно усилие, за да ги подбираме, вместо да им се оставяме да ни носи течението на автоматизираното ни мислене.
Подбирайте мислите, върху които се съсредоточавате. Съсредоточавайте се върху мисли, които ви подкрепят и поддържат в добро състояние. Концентрирайте се върху това, което имате, а не върху онова, което сте изгубили. Резултатите ще се проявят много скоро както върху здравето, така и върху целия ви живот.
Защото сте избрали в живота ви да действа Законът за съсредоточеността.

14. ЗАКОН ЗА СЪЗИДАТЕЛНОСТТА

"Въображението е окото на душата."
Жозеф Жубер

Всичко се създава по два пъти: първо чрез мисълта, после във физически план. Първото съграждане става на нивото на ума, а после следва физическият резултат. В това се състои Законът за съзидателността: физическото изпълнение следва мисления проект.
Ние използваме този Закон непрекъснато, но рядко го правим съзнателно. Това е Законът за съзидателността: всичко се създава по два пъти.
Този простичък, но изключително мощен принцип намира приложение във всичко в живота. Ние планираме, без да осъзнаваме. Мисълта предшества действието.
Законът за съзидателността се задейства или по погрешка, или по замисъл: случайно или нарочно. Проблемът е, че обикновено ние просто реагираме; че сме пасивни. Приемаме това, което е, без да помислим за това, което може да бъде. Позволяваме на другите да натискат собствените ни творчески бутони.
Да се върнем към Закона за личната отговорност. Всички притежаваме способност да реагираме и сила да създаваме. Това не е реакция - това е активна позиция, нещо, което е твърде тясно свързано със Закона за съзидателността.
Вижте как се развива личният живот на всеки от нас. Когато не поемем лична отговорност и не развием разбиране за изключително силния Закон за съзидателността, ние даваме възможност на други хора да ръководят живота ни. Обстоятелствата като че оформят живота ни случайно, а не по наш избор.
По замисъл или случайно - това е ключовият критерий за разбиране на Закона за съзидателността. Например, сценарият за собствения ни живот може да ни е връчен от нашите родители. Ние реагираме по навик, по задължение и дори по принуда. Случайно, без съзнателна умисъл, ние се озоваваме в живот, изборът за който е направен не от нас, а от някой друг.
Може баща ми да има своя мечта за моя живот. Аз мога да я приема или да я отхвърля. Мога да живея живота, който той иска за мен; мога да избера да изживея собствения си живот, написвайки сам дневния ред, който ще следвам. Изборът е наш. Дали ще преодолеем съпротивата на другите и ще отстоим себе си - изборът е наш.
Законът за съзидателността ни кара да се противопоставяме на сценариите, с които непрекъснато се сблъскваме в живота. Независимо дали го виждаме или не, във всеки миг става някакво първоначално създаване на нещо. Какви сме ние и какво преживяваме, е второстепенно създаване на физическо ниво. То е продукт на собствен замисъл или е резултат на чужда програма; продиктувано е от случайни обстоятелства или от неосмислени лични навици.
Законът за съзидателността ни показва начина, по който да оформим това, което искаме да преживеем в живота си.
Имах късмета да познавам и работя с Робърт Шулър. Схващането му за "възможностното мислене" е причина за промени в живота на много хора по целия свят. Самата дума "възможност" осигурява умствен климат, който води до съзидателност. Антонимът на "възможно" е "невъзможно". Изречете "невъзможно" и ефектът е опустошителен. Мисленето спира. Прогресът се забавя. Вратите се затръшват.
Уилър преживял трудова злополука - дърво паднало върху него и счупило гръбнакът му. Лекарите му казали, че никога повече няма да ходи.
Но Уилър чувствал, че е напълно възможно да се бори за своето възстановяване.
"Виждах се в мислите си как ходя отново. Виждах се в мислите си как всеки ден правя упражнения. Виждах се щастлив, допринасящ за доброто на семейството и на обществото."
Първата група лекари му казали, че ще се движи единствено с инвалидна количка. Но те не го познавали, не знаели какво го мотивира. Уилър знаел, че е изпълнен с възможности.
Представял си как действат краката му, как ги движи ритмично, за да не забравят мускулите му да се движат.
С помощта на терапевта си измайсторил уникален велосипед. Лежал на гръб и въртял педалите с ръце, представяйки си как краката му ходят.
Скоро вече можел да сяда. Не след дълго се качил на неподвижно колело. Измислил релса, по която да се придържа с ръце, за да е стабилен, докато е на колелото. Прикрепял краката си с каиши към педалите. Отделял време за воден масаж, упражнявал се с тежести върху краката и правел упражнения за горната част на тялото.
Днес той върви с помощта на патерици. Убеден е, че до една година ще мине на бастун.
В случая с Уилър действат много принципи, но Законът за съзидателността ръководи всички тях. Мисълта предхожда реалността. Изобилстват възможности, когато умът е свободен да създава.
Ако мислите, че нещо е невъзможно, мечтите се забравят, проектите се изоставят, надеждата за добро здраве се торпилира. Но достатъчно е някой да изрече: "Възможно е", и възможности, за които не сме подозирали, прииждат, за да ни помогнат в търсенето. Всички притежаваме неограничен потенциал от ум и съзидателност; но само ако повярваме в него, можем да се възползваме от собствените си възможности.
Ние можем да променим живота си. Прилагайки Закона за съзидателността, ние се превръщаме в първия творец на самите себе си.
Питър искаше да свали килограми, и то много - около 60.
Първо се огледа, осъзна проблема си и потвърди пред себе, че да живее добре, е дар, на който би искал да се радва, докато е възможно.